Португалка се влюби в бургаската водна топка

Наташа Изабел Лопес Кабрал е на 29 г. от Северна Португалия. От август м.г. е в България по програма на доброволческа асоциация Про Атлантик за обмяна на опит, чиято основна дейност е свързана със спазване правата на човека.

Програмата за образование, обучение, младеж и спорт “Еразъм” е програма на Европейския съюз за студентски обмен с цел обучение и стаж в чужбина. Базира се на интегриран подход, който гарантира ефективно взаимодействие между всички сектори в областта на образованието, обучението, младежта и спорта. По професия Наташа Изабел Лопес Кабрал е треньор и учител по физическо, завършила е университет в Порто.

Досието й в асоциацията е за спортни дейности. В Бургас Наташа Кабрал организира спортна седмица. В резултат на това я изпращат в СКВТ “Черноморец”, където с нейния доброволчески труд тя помага на треньора Светозар Владков.

Интервю на Венелина СТОЯНОВА

Защо избра точно Бургас, защо се спря на спорта водна топка?
Бургас беше градът, включен в тази програма. Знаех, че е близо до морето и затова реших да дойда тук. Задачата ми е да разбера начина на живот на българите, тяхната култура. Не очаквах, че ще помагам във водната топка. Имах нужда да оползотворя свободното си време и попаднах случайно тук.

Кое е първото впечатление, което ти направи българският спорт, пристигайки тук?
Плуването в България има нужда от голямо развитие. Разликата е огромна в нивата и в базите. Специално в плуването сте изостанали много. Не съм експерт, но може би усилията трябва да бъдат насочени успоредно с тренирането на децата и с усъвършенстването на треньорските кадри.

Достатъчно ли са компетентни бургаските кадри, които работят тук?
Мисля че най-важното, което те имат, е че обичат спорта. Трябва да отворят хоризонта си към новите неща, които навлизат.

С кои други спортове в Бургас се запозна?
Преди “Черноморец” плувах в “Бриз” от август до септември. Беше добър опит за мен, защото в басейн “Флора” има подходяща среда за подготовка.

Кой те насочи към водната топка?
Петър Йонов ме насочи и ме прие много добре. Светозар Владков е моята подкрепа в клуба.

Колко мача си била на резервната скамейка като част от треньорския екип на “Черноморец”?
Четири мача в София, два в Бургас и един във Варна.

Какво научи за водната топка тук в Бургас?
Водната топка беше нещо ново за мен. Спорт, който обикновено аз не харесвах. Сега вече го харесвам. И как не?! Много интересен спорт е - със здрава борба, силен отборен дух. Сега го харесвам. Харесвам много и клуба, който има възможности и капацитет. Има добри деца, треньори, може би имат нужда от повече пространство. От скамейката, когато обсъждаме как върви играта, за мен тактическата и техническата работа ми харесват.

Това означава ли че имаш едно ново начало за нов профил в професията?
Защо не?

Какво научи от българите?
Най-важното нещо, което научих от българите, е да се успокоя. Да я карам по-бавно и да мисля позитивно. Когато си отпуснат, можеш да обърнеш внимание на по-малките неща в живота.

Какво научиха българските ти колеги от теб? Промени ли ги с нещо?
Да, моите нови идеи ще помогнат на отбора по някакъв начин. Това е много важно.

Как те възприемат състезателите – от най-малките до най-големите?
За малките е по-трудно, защото не говорят английски. Всички ме приемат добре, опитвам се да говоря български, с помощта на Владков.

Искам да благодаря за това, че мога да споделя моя опит. Да кажа на децата и родителите да се присъединят към “Черноморец”. Защото тук ще намерят приятели и целият им живот ще бъде по-добър, когато спортуват.

Да очакваме ли, след като се прибереш в родината си, покана за приятелство с португалски клуб по водна топка?
Да, вече казах на Владков за възможността клубът да гостува в турнири, което е важно. Така се учим и растем.

Кое е най-важното, за да се развива един спорт - парите, хората, базата?
Добри треньори със знания и с подкрепа от общината. Без пространство за спорт, без бази няма как да стане спортът.

Каква е спортната структура в Португалия?
Как работят вашите спортни клубове? Мисля че клубовете в Португалия имат същия проблем, какъвто и тук. Недостатъчно подкрепа и финансиране. Имаме плътно сътрудничество с общината и правителството. Имаме близка комуникация и постоянно молим за помощ - било то за превоз, екипи или пари. В моя клуб, където съм треньор, кметството ни помага. Ние трябва да плащаме спортната база, която ползваме, и кметството ни помага. Системата е същата, която сега вие приехте.

Колко голям е твоят град? Колко спортни клуба има?
Порто Майе е голям колкото Бургас. Има много спортни клубове, но основните и най-резултатни са плувните спортове, карате и гимнастика.

Има ли спортове, които са приоритетни за общината?
Да, футболът.

Колко е общинската субсидия за спорт?
Не зная, но за един месец плащаме 3 000 евро наем за басейна.

Само след няколко месеца се прибираш в Португалия. Няма ли да ти липсва България?
Когато си бях в къщи през зимната ваканция, нямах търпение да се върна във вашата страна. Може би има възможност да остана, кой знае….